Тази тема няма нищо общо с книгата. Става дума за съвсем лично мое си мнение (на Мартин) и то не като автор, а като привърженик на ЦСКА:

Всеки от нас има своите привличания, предпочитания, слабости и грешки. Аз също. Откакто съм тръгнал на училище (май че е било през 1983г.) и в клас сме спорили със съучениците ми за футбол - винаги съм бил от ЦСКА. Това е било моето привличане, предпочитание, слабост и.... никога грешка.

За баща ми това не беше много приятно (той е от Левски), дядо ми го прие някак (той беше от Славия). За мен това означаваше страшно много.

Биехме или губехме - ние си бяхме от ЦСКА. Майко мила, какво само означаваше ЦСКА!!!
ЦСКА беше Джони Велинов, който се мяташе и спасяваше невероятни положения. Краси Безински, през който минава или топката, или футболиста, но никога не и двете едновременно. Иво Андонов, който вкарва на Бенфика и пее "Ние сме шампионите" на Куин. Стоичков, който вкарва четири гола на Левски и после излиза с фланелка с № 4. Стоичков, който прехвърля Субисарета на Ноу Камп и вкарва. Дузпите срещу Рода (Илия Вълов беше фантастичен). Победата над Ливърпул на Анфийлд (слушах го по радиото и това в ХХІ век). Победите над Байер Леверкузен. Класирането срещу Парма в последната минута и още много, много ... 
ЦСКА е и когато Ловеч ни би с осем на нула; ЦСКА е и когато Левски ни биха в десет мача поред. И това също е ЦСКА, но дори и след него ние си останахме от ЦСКА. Останахме си ЦЕСЕКАРИ.  Аз си останах ЦЕСЕКАР. Нищо, че ходя на стадиона по един път в годината. Нищо, че не съм от фенклуба на Дучето. Аз пак съм си ЦЕСЕКАР.

Дори и СЕГА!

Едва ли може да стане по-зле от сега. 
ЦСКА е пред изчезване (фалит!), отборът е изхвърлен от Шампионската лига и се е запътил към В Група. Левскарите отварят шампанското, злорадстват, резилът е изцяло за нас. Ръководството е нелепо, собственик няма. Стадионът е пред срутване.
  
Утре клуб може и да няма, но ЦЕСЕКАРИ ще има. Довечера ще си извадя шалчето и ще си го закача на балкона. Защото нас няма от какво да ни е срам. Защото ЦСКА сме ние и докато ни има нас, ще има и ЦСКА.

И нека не превръщаме глупостта на няколко души в такава голяма трагедия. Ако трябва ще играем и във В група. И пак ще се завърнем. Не само в А група, но и в европейските турнири, и в тази толкова недостижима за нас Шампионска лига.

Само ЦСКА!




ДОБАВЕНО НА 31 АВГУСТ 2009г.:
Миналата седмица ЦСКА победи и отстрани Динамо Москва.
:)

Ima ni nas, fenovete, ima i hora s pari, no 6te gi vleqt sled vreme, kogato byrktoqita se opravi. 6te trqbva da iztyrpim edna sramna godina i da ne sledim mnogo-mnogo pyrvenstvoto...