Без да искам се върнах назад във времето (не по моя вина). „Теория на законността...” излезе преди почти 6 години, а пък беше завършена като текст преди повече от 12. Дето се вика – стара работа.

По онова време няколко души написаха ревюта (по нашенски рецензии) за ТНВП и в частност – за „Теорията...”). Коментарите бяха всякакви и със сигурност стигаха от много плюсове до много минуси, но във всеки от тях, дори и в най-глупавите, имаше по зрънце истина.

При все това един ми е останал особен любим и някак мил на сърцето. По стара традиция аз нямам намерение да коментирам чуждите впечатления, просто ще ги пусна отново тук, тъй като ми се струва, че след 6/12 години темата си заслужава:

„Мартин Петков обрисува детайлно една прогнила, обезсмислена и плъзнала се по безкултурната инерция България, която изведнъж се озовава в състояние на пълна анархия.

...

Авторът упорства да ни разяснява колко скапани са ни политиците, колко корумпирана ни е полицията, колко безхаберни и прости са ни децата и колко безсъвестни, безпомощни и некомпетентни са ни родителите и изобщо колко ни е мутренска реалността. Което само по себе си всъщност е факт, но Петков го прави по особено натрапчив и директен начин, служейки си със средства, които поне за мен не са верни. Съжалявам, но младите не мечтаят само за "нов телефон и кола". Аз лично, като човек, включен все още в тази група и комуникиращ активно с нея, убедено твърдя, че мислещите млади хора в България всъщност са изненадващо много. А действителността ни вероятно все още е ужасно гнила, но лично за мен и от двата романа лъхаше на ранна деветдесетарщина. Т.е. да, и сега нещата в България не са цъфнали и вързали, но не са и тази пародия, която авторът описва, нито са нейна олекотена версия. Лично мнение.”

Я да видим сега – ако се обърнем една година назад и погледнем към случилото се в нашата мила родина през последните 12 месеца, дали няма да се сблъскаме с някое стряскащо съвпадение?!? Дали, някой, някъде, нещо...? :)

Тъй като „Теорията...” не е четена от кой знае колко хора, сега ще си позволя да пусна и два кратки епизода от текста, които един вид си говорят отново и с цитирания по-горе любим мой коментар, пък и дават някаква представа за какво е идело реч тогава:

ОТКЪС 1:

            В десет без двайсет съдията влиза и се разполага на съдийската банка. Обзема ме неприятно предчувствие, като го гледам. На вид е около четиридесетгодишен и отдавна би трябвало да са го повишили  поне в апелативен съд. Физиономията му е отегчена до немай къде. Подпира главата си с две ръце и се прозява, докато чака секретарката да заеме мястото си и да пъхне първия лист в машината. Личи си, че сутринта едва се е надигнал и още му се пие кафе. И то как само му се пие, дори от последния ред го усещам. Сърдит е, че трябва да си губи времето тук, вместо да си отспи като хората, и е убеден, че за това сме виновни ние - досадните граждани, които му създават главоболия с безсмислените си молби.

            -Дело №1335 от 19..г. – обявява с леден глас той.

            От първия ред се надига наперен адвокат с огромна и дебела чанта. Струва ми се, че го познавам от някъде, може би е колега още от университета, но всички лица вече са започнали да ми се сливат в мозъка.

            -Партия “Нова надежда” - обявява съдията. - Молителят, редовно призован. За молителите...?

            -Адвокат Кръстанов с пълномощно от днес - тежко диктува моят смътен познат.

            Машинописката започва да трака бясно и оглушително.

            Дивисилов се приближава до мен и прошепва:

            -Гледай пък го този! Партия ще ми регистрира. Глупак. И какво ще я прави тази партия?

            В този момент, обаче машината замлъква.

            -Тишина!-изревава съдията, дочувайки шепота на моя човек и мята гневен поглед към мъжа, седящ пред Дивисилов.

Нещастникът се оглежда глупаво и неразбиращо.

- Ще ви изгоня – вика съдията.

            -Ама аз... - опитва се да се оправдае онзи.

            -Вън - кресва съдията. - Излезте веднага.

            Онзи излиза и съдията привидно се успокоява. Ръгам Дивисилов с лакът и го гледам укорително. Той, обаче се прави на ни лук ял, ни лук мирисал. Баровец. Играе си с дебелата златна гривна на китката и се оглежда из залата.

            -Така-а - проточва съдията и се зачита в делото пред себе си. - Партия, значи, ще регистрирате?

            Кръстанов кима. Но си личи, че е леко изненадан от въпроса.

            -А защо?-пита съдията.

            Кръстанов се смущава още повече и започва да мънка.

            -Ами то там си го пише...

            -Къде си го пише?-повишава глас съдията.

            -В устава - шепне адвокатът.

            Съдията вдига едно тесте от около двайсет страници и го развява иронично пред физиономията си.

            -В, в член шести, и, и в член осми - заеква адвокатът, докато рови из своето копие на устава.

            Съдията се зачита за секунда.

            -Член шести, а? А какво е това тука?

            -Кое?

            -Тоя член.

            -Кой член?

            -Стига сте повтаряли, де - тросва се съдията. - Член седми. Какви са тия интерконтинентални задачи?

            -Ами... - сконфузва се съвсем Кръстанов. - Това е с цел, световния мир и всеобщото сътрудничество.

            -Е, да, ама тука не пише нищо за световния мир - ухилва се доволно съдията. -Пише интерконтинентални задачи. Или аз може би още не съм се научил да чета. И какви са тия задачи? Не пише. И в закона такова нещо няма. Значи трябва да отпаднат.

            -Ама как? - от самочувствието на адвоката не е останало нищо.

            Дивисилов също изглежда много респектиран и хъмка тихо в ухото ми. Задоволявам се да го сритам по кокалчето, за да млъкне.

            В това време съдията диктува протокола.

            -Оставя без движение молбата до отстраняване на следните недостатъци...

            -Протестирам - виква жално Кръстанов и си спечелва още един унищожителен поглед.

            -По-добре, недейте - отвръща съдията. - Аз, по принцип, не регистрирам политически партии. Писнало ми е от вас. Власт ви се приискало. Ще ви дам аз една власт. Радвайте се, че имате възможност да се поправите.

......................................................................................................................................................

ОТКЪС 2:

            -Децата са направо неграмотни. Идеше ми да им счупя главите. От горе на всичко, днес цял ден се лигавиха.

            -Ама и ти си един педагог – отвърнах. - Какви са тия казармени методи? Да ти се ненадява човек, нямаш петдесет кила с мокри дрехи.

            Мариана ме изгледа ядно и присви очи.

            -Ти какво, седнал си да ги защитаваш ли? Ами, че те тебе щяха за една седмица да те пратят на четвърти километър, да си успокояваш нервите. Математика го пратиха още през октомври и досега не се е върнал. Хубаво му е сигурно в лудницата, плюска, спи, около него само най-обикновени луди, що ли му трябва да се връща.

            -Не прекалявай – казах. - Какво са ти виновни децата?

            Тя сви рамене.

            -Яд ме е. В какво ще се превърнат утре? Родителите им не ги възпитават. Разчитат на училището. Учителите пък гледат само да си изпеят урока и бягат. Възпитанието го оставят на родителите. А с децата, каквото стане, стане. Всички вдигат рамене, не е тяхна отговорност. За това ме е яд. В училище най-много да ги накажат за нещо. Ако изразят собствено мнение, заплашват ги с изключване. Ако не говорят това, което е казал учителят, им пишат двойки. За бога, та те не знаят дори, защо идват на училище. Казали са им, че трябва да идват и те се мъкнат. От време на време бягат, пушат трева в кварталните кафенета, някои са започнали да проституират по тоалетните в училище. А родители и учители си прехвърлят топката.

            Мариана ритна крака на масата и бирените бутилки извънтяха застрашително.

            Протегнах ръка и я прегърнах. Хубаво беше така, да я усещам в ръцете си. Тя, обаче се беше напрегнала и трепереше от нерви.

            -Хайде, стига – казах. - Недей, ти ли ще помогнеш на всички? Освен това всеки ден показват, как разни малки идиотчета се опитват да малтретират учителите си. Значи, излиза, че когато учителят се опита да не прехвърля топката – яде бой. Веднъж от ученика, а после може за по-сигурно и от родителя.

            Мариана се изпъна импулсивно.

            -Говориш като тъпанар.

......................................................................................................................................................

Отделно от всичко друго – това е и текстът, който предсказа една от особеностите на нашето общество днес, а именно – ролята на организираните футболни фенове (основни герои в повестта) в така нареченото управление на страната. Последното, за съжаление си остана напълно незабелязано от широката четяща общественост (в частност любителите на ревюта), но и това не е особено чудно, тъй като тези, които пишат коментари понякога страдат дори от психични разстройства, така че не се знае какво всъщност са забелязали те.

И в случай, че обичате да четете ревюта (пардон, рецензии), длъжен съм да кажа – в „Теорията” има най-различни сцени и епизоди (сатирични и пародийни, битови, криминални с елементи на екшън и прочее...), но със сигурност няма това, което пише един друг литспециалист:

„Едноименната повест ми се стори прекрасна. „Теория на законността“ и до ден днешен ми е дълбоко неприятна, на ниво „светоглед и ценности“. На моменти съм се чувствал все едно чета Христо-Калчевите „вулгарни романи“.”

Авторът на въпросния коментар всъщност не знае какво има предвид, тъй като двете повести от книгата по принцип му се сливат и разминават в мозъка; това е все едно да трябва да спориш с някой, който твърди, че не му харесва книгата Робинзон Крузо, защото Капитан Немо извършва антихуманни постъпки в нея. Но въпросният ревюист упорито пуска на няколко пъти подобен коментар, който също щеше да ме забавлява, ако не беше толкова фундаментално неверен (иначе аз нямам нищо против Христо Калчев, но съм твърде далеч от неговата литературна вселена) и ако не беше така натрапван.

Приемете последното просто като едно намигване, тъй като понякога ревюистите могат много здраво да ви подхлъзнат... :)

МП