Най-накрая нов изумруд изгря на небосклона на българската литература. Утвърденият майстор на прозата и поезията Продан Попадинов ни поднася ювелирно бижу. В него има много естествена химия и... още нещо.
За какво е книгата, ще попитате вие? Е, това питам и аз, но отговорът изглежда не го знае никой. Дори и самият автор. Дързостта на Попадинов си личи още в заглавието. Лекият и елегантен намек, заиграването с класиците, интелигентното двусмислие на парадигмата – всичко това е само увертюра преди самия текст.
В началото на романа двамата главни герои седят на тераса с изглед към Бяло море и ядат охлюви. Разбира се, те не просто ядат охлюви. Докато плюскат той и тя небрежно си говорят за произхода на охлюва, за смисъла на неговата черупка, за предназначението на рогата му и така нататък. В паузите отпиват бавно от чашите със скъпо италианско вино и отегчено си споделят японски притчи от 17-ти век.
И това е само началото на многообещаващия роман. Мога да ви уверя, че по-нататък става още по-хубаво. Егото на майстор Продан направо се пръска по шевовете и залива читателите с купчини железни лайна. Подчертавам – железни! Браво Продане, браво Попадинов... Такива автори ни трябват нам...
Попадинов изпреварва Лошия Алекс поне с две обиколки и почти успява да се доближи до шедьоврите на Мекуш Мекушев. Мекуш обаче е събирателен образ и не се дава лесно. Докато бай Продан, уви, е сам. Но това е още една причина да потърсите „Химия на лайната”, докато е време. Потърсете я... за да не ви потърсят те!
ТНВП
"Видях го със сърцето си"...
„СТОУКЪР“: ДОБРЕ ДОШЪЛ В ХОЛИВУД, МИСТЪР...
06.01.2012 15:02
http://tenevqrvatvprikazki.blog.bg/izkustvo/2009/04/05/narychnik-na-nachinaeshtiia-shitlityr-iz-dnevnicite-na-mekus.318204
http://liternet.bg/publish5/mpetkov/mekush.htm
06.01.2012 18:05